23.03.2018 г., 15:11  

Разговор

1.2K 1 0

Мила приятелко, отново ли страдаш

заради поредния мъж? Заради него? Нали?

И всеки път на ум си повтаряш:

Стига толкова! Защото боли.

 

И всеки път заставаш пред мене

на масата с чаша кафе, и ридаеш

а чувствата ми към тебе са дълго таени.

Но ти за тях даже не знаеш.

 

Забрави сега за всяко предателство! 

Да тръгнем заедно по пътя ни нов! 

Това ще е краят на нашето дълго приятелство. 

И началото на нашата голяма любов. 

 

Автор Росен Николов©всички права запазени 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...