Mar 23, 2018, 3:11 PM  

Разговор

  Poetry » Love
1.2K 1 0

Мила приятелко, отново ли страдаш

заради поредния мъж? Заради него? Нали?

И всеки път на ум си повтаряш:

Стига толкова! Защото боли.

 

И всеки път заставаш пред мене

на масата с чаша кафе, и ридаеш

а чувствата ми към тебе са дълго таени.

Но ти за тях даже не знаеш.

 

Забрави сега за всяко предателство! 

Да тръгнем заедно по пътя ни нов! 

Това ще е краят на нашето дълго приятелство. 

И началото на нашата голяма любов. 

 

Автор Росен Николов©всички права запазени 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росен Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...