- Сбогом! Ще ми липсваш, Тате,
прошепна милият ми внук,
- как да ти призная обичта си,
като заминаваш днес от тук?
- Заминавам, сине, за чужбина,
за вас, за вашето добро,
а теб оставям за година
да бдиш в семейното гнездо.
- Ти малък си ми, сине, още,
но си мъж достоен и добър,
слушай мама, братчето пази си нощем,
да нямат грижи и кахър.
- Ще пазя, Тате, със достойнство
дома, семейството със чест,
попътен вятър и спокойно,
ще чакаме от тебе вест.
- Ти силен си и ще успееш
да постигнеш с гордост свойта цел,
с мисълта за тебе ще живеем
и благословия да се върнеш преуспял!
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени