11.05.2013 г., 10:57

Разговор по телефона

673 0 1

Вчера ми се случи нещо интересно.

Бях на плажа, погледнах телефона,

видях че една жена писмо е пратила до мен.

Отвърнах ù.

Как да откажа на хубава жена.

Как да откажа на тия прекрасни същества,

които винаги докосват моето сърце, моята душа.

Късно вечерта по телефона почнахме да си говорим.

Малко плахо почнах,

но когато се засмя душичката,

отпуснах се, засмях се и аз.

Казахме си много неща, аз приказвах повече.

Исках всичко да ù кажа.

За мен, за огъня, бушуващ в моето сърце.

Разбрах, че има две деца, две прекрасни същества.

Децата са най хубавият божи дар на тази земя.

Благословени да са те.

С това, мила, искам да приключа, но пак ще се чуем.

Нали, душа?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съжалявам, ако прозвуча грубо, но това ( за мен ) не е поезия, просто споделяне на някаква случка

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...