May 11, 2013, 10:57 AM

Разговор по телефона

  Poetry » Love
674 0 1

Вчера ми се случи нещо интересно.

Бях на плажа, погледнах телефона,

видях че една жена писмо е пратила до мен.

Отвърнах ù.

Как да откажа на хубава жена.

Как да откажа на тия прекрасни същества,

които винаги докосват моето сърце, моята душа.

Късно вечерта по телефона почнахме да си говорим.

Малко плахо почнах,

но когато се засмя душичката,

отпуснах се, засмях се и аз.

Казахме си много неща, аз приказвах повече.

Исках всичко да ù кажа.

За мен, за огъня, бушуващ в моето сърце.

Разбрах, че има две деца, две прекрасни същества.

Децата са най хубавият божи дар на тази земя.

Благословени да са те.

С това, мила, искам да приключа, но пак ще се чуем.

Нали, душа?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наско кирилов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съжалявам, ако прозвуча грубо, но това ( за мен ) не е поезия, просто споделяне на някаква случка

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...