May 11, 2013, 10:57 AM

Разговор по телефона

  Poetry » Love
677 0 1

Вчера ми се случи нещо интересно.

Бях на плажа, погледнах телефона,

видях че една жена писмо е пратила до мен.

Отвърнах ù.

Как да откажа на хубава жена.

Как да откажа на тия прекрасни същества,

които винаги докосват моето сърце, моята душа.

Късно вечерта по телефона почнахме да си говорим.

Малко плахо почнах,

но когато се засмя душичката,

отпуснах се, засмях се и аз.

Казахме си много неща, аз приказвах повече.

Исках всичко да ù кажа.

За мен, за огъня, бушуващ в моето сърце.

Разбрах, че има две деца, две прекрасни същества.

Децата са най хубавият божи дар на тази земя.

Благословени да са те.

С това, мила, искам да приключа, но пак ще се чуем.

Нали, душа?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наско кирилов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съжалявам, ако прозвуча грубо, но това ( за мен ) не е поезия, просто споделяне на някаква случка

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...