17.09.2024 г., 16:59

Разговор с живота

483 0 1

Животът питах " Аз живях ли те?"

" А ти разбра ли ме"- отвърна

"Аз как да знам това?"-учудих се

"Отговори свои търсих."

 

А той отвърна-" Много просто е..."

" Обичал ли си шумно ти?"

"И страдал ли си тихомълком

оставен сам, сломен, но жив?"

 

"И смя ли се сърдечно, гръмко?"

"Летя ли твоята душа?"

"Поплака ли си нощем тайно

докато всички тихо спят?"

 

"Помагаше ли без да молят?"

"Помагаха ли ти в ответ?"

"Обича ли ти без условия?"

"А теб обичаха ли те?"

 

"И страдал ли си незаслужено?"

" А незаслужено рани ли?"

"Над завистта ли се надсмиваше

или бе те заслепила?"

 

Това животът ме попита

"Опитах всичко"-аз отвърнах

Не, не е всичко"-рече тихо

усмихна се и гръб обърна....

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми този диалог с живота,а също въпросите и отговорите ,които даваш.Поздравявам те,Роси !

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...