17.09.2024 г., 16:59

Разговор с живота

491 0 1

Животът питах " Аз живях ли те?"

" А ти разбра ли ме"- отвърна

"Аз как да знам това?"-учудих се

"Отговори свои търсих."

 

А той отвърна-" Много просто е..."

" Обичал ли си шумно ти?"

"И страдал ли си тихомълком

оставен сам, сломен, но жив?"

 

"И смя ли се сърдечно, гръмко?"

"Летя ли твоята душа?"

"Поплака ли си нощем тайно

докато всички тихо спят?"

 

"Помагаше ли без да молят?"

"Помагаха ли ти в ответ?"

"Обича ли ти без условия?"

"А теб обичаха ли те?"

 

"И страдал ли си незаслужено?"

" А незаслужено рани ли?"

"Над завистта ли се надсмиваше

или бе те заслепила?"

 

Това животът ме попита

"Опитах всичко"-аз отвърнах

Не, не е всичко"-рече тихо

усмихна се и гръб обърна....

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми този диалог с живота,а също въпросите и отговорите ,които даваш.Поздравявам те,Роси !

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...