17 сент. 2024 г., 16:59

Разговор с живота

484 0 1

Животът питах " Аз живях ли те?"

" А ти разбра ли ме"- отвърна

"Аз как да знам това?"-учудих се

"Отговори свои търсих."

 

А той отвърна-" Много просто е..."

" Обичал ли си шумно ти?"

"И страдал ли си тихомълком

оставен сам, сломен, но жив?"

 

"И смя ли се сърдечно, гръмко?"

"Летя ли твоята душа?"

"Поплака ли си нощем тайно

докато всички тихо спят?"

 

"Помагаше ли без да молят?"

"Помагаха ли ти в ответ?"

"Обича ли ти без условия?"

"А теб обичаха ли те?"

 

"И страдал ли си незаслужено?"

" А незаслужено рани ли?"

"Над завистта ли се надсмиваше

или бе те заслепила?"

 

Това животът ме попита

"Опитах всичко"-аз отвърнах

Не, не е всичко"-рече тихо

усмихна се и гръб обърна....

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми този диалог с живота,а също въпросите и отговорите ,които даваш.Поздравявам те,Роси !

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...