Разговор с лятото
Не идвай, Лято! Не пристигай!
Не си ми нужно този път.
С усмивка жарка не намигай,
че още сълзите текат...
Сестра ти, Пролетта, отнесе
последната надежда в мен...
Родена бе във късна есен,
а зимата държа ме в плен.
Дори да зейнеш паст гореща,
не ще ме изгориш, помни!
Студена ще стоя насреща
и ще ти крещя: "Върви, върви...!"
Послушай, Лято, не сърди се,
не си виновно ти, прости.
Върви при други, разпростри се,
но мен не стигай, подмини.
Извънсезонна ще живея
до следващия бъдещ миг,
когато може пак надежда
внезапно да ме посети.
Не идвай, Лято златолико,
не срещай ме ни нощ, ни ден!
Но него прегърни. Дари го
със лятно щастие. Без мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Череша Всички права запазени
