Разговор с лятото
Не идвай, Лято! Не пристигай!
Не си ми нужно този път.
С усмивка жарка не намигай,
че още сълзите текат...
Сестра ти, Пролетта, отнесе
последната надежда в мен...
Родена бе във късна есен,
а зимата държа ме в плен.
Дори да зейнеш паст гореща,
не ще ме изгориш, помни!
Студена ще стоя насреща
и ще ти крещя: "Върви, върви...!"
Послушай, Лято, не сърди се,
не си виновно ти, прости.
Върви при други, разпростри се,
но мен не стигай, подмини.
Извънсезонна ще живея
до следващия бъдещ миг,
когато може пак надежда
внезапно да ме посети.
Не идвай, Лято златолико,
не срещай ме ни нощ, ни ден!
Но него прегърни. Дари го
със лятно щастие. Без мен.
© Череша All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря!
sirDIMITRI, пожелавам ти много щастливо лято
И в края му да се "отчетеш" в рими -
Хубаво пишеш! Публикувай смело! Поздрави!
-
"...Не идвай, Лято! Не пристигай!"
Вярно - тя е ослепителна /пролетта/, но ми се ходи и на море!!!
Страхотно е това, че накрая в творбата има и лятно щастие!
/шегувам се/. Харесах! -
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много е хубаво!