ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
348 2634
22.06.2024 г., 14:15 ч.

Разговор с мама 

  Поезия
253 3 14

Узряха черешите юнски, мамо.

Натежали са клоните с едри рубини.

Не спира да тежи и в мене… Само

тъгата тлее като пламък на свещ от години.

Животът тече по своето корито…

Бързеи, водовъртежи… Не е леко!

Запълваме на дните дъното пробито…

Ние сме си двамата! Децата - далеко.

 

И на тази Задушница няма да мога

да поседна при теб до мрамора сив.

Под снимката ти пладнуват пѝреят и троскотът,

В душата ми коренѝ пелинът горчив!

Ти знаеш всичко и не би ме съдила…

Нали във нощите си… казвам ти всичко!

Без думи, тихомълком, в сънищата си,

както някога си споделяхме скришно…

 

Тук, при татко, честичко ходим.

И тревата няма никакъв шанс.

Знам, че сте заедно двамата там горе

пред екрана на земния, луд сериал!

Свещица в кварталния храм ще запаля.

И череши ти нося, ти обичаше плодове.

Вино, пшеница – както се повелява...

Където и да си, дано…, дано си добре!

…………………………………………………..

Нека нашите близки почиват в мир, любов и светлина!
Поклон пред паметта ви, скъпи мои!

© Даниела Виткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И от мен, Вили! С благодарност и с пожелание за дни, изпълнени с радост и обич!🥰
  • Понякога сълзите наистина се превръщат в стих, Георги...Думите просто изтичат... Благодаря ти много!
  • Прегръщам те, Дани!
  • Стих-сълза.
  • Стойчо, как добре го каза...Тъгата е една от страните на обичта. Тя гнезди в нас, понякога приспана, а в дни като този - за помен, избуява... Благодаря ти много за мъдрия коментар! 💙
  • Разплака ме...😥
    Тъгата пак посява мисли в разораната нива на паметта.
    Там горе,вече пречистена:тъгата плаче,дошла със дъжда!🙏
  • Амин! С благодарност, Ина! 💖
  • Младене, с благодарност за топлите думи! Те биха се радвали на всичко, което пишеш и извън конкретния повод. Очаквам отново да ни зарадваш и нас с нещо красиво!🥰
  • Мини, с ясното съзнание съм, че е неизбежно родителите ни да си отидат някой ден. Тъгата си поприкриваме с нашите земни грижи... Но такива дни като вчерашния просто ме подтикват да им посветя нещо лично, те го заслужават. Благодаря ти много, Мини!
  • Тъжно и хубаво. Да почива в мир.
  • Бог да прости! И аз исках да напиша нещо по този повод, но не ми се даде.
    А ти, Дани, си успяла да напишеш много хубава стих. Поздравление!
  • Натъжих се, Дани! И моите ридители си заминаха, тъгувам, но такава е съдбата ни! Поклон и светла им памет!
  • Имах нужда да го кажа по този начин и много ти благодаря, Влади, че споделяш преживяното от мен! Благодаря много!
  • Еми, разплака ме... Точка.
Предложения
: ??:??