Разговор с мама
Узряха черешите юнски, мамо.
Натежали са клоните с едри рубини.
Не спира да тежи и в мене… Само
тъгата тлее като пламък на свещ от години.
Животът тече по своето корито…
Бързеи, водовъртежи… Не е леко!
Запълваме на дните дъното пробито…
Ние сме си двамата! Децата - далеко.
И на тази Задушница няма да мога
да поседна при теб до мрамора сив.
Под снимката ти пладнуват пѝреят и троскотът,
В душата ми коренѝ пелинът горчив!
Ти знаеш всичко и не би ме съдила…
Нали във нощите си… казвам ти всичко!
Без думи, тихомълком, в сънищата си,
както някога си споделяхме скришно…
Тук, при татко, честичко ходим.
И тревата няма никакъв шанс.
Знам, че сте заедно двамата там горе
пред екрана на земния, луд сериал!
Свещица в кварталния храм ще запаля.
И череши ти нося, ти обичаше плодове.
Вино, пшеница – както се повелява...
Където и да си, дано…, дано си добре!
…………………………………………………..
Нека нашите близки почиват в мир, любов и светлина!
Поклон пред паметта ви, скъпи мои!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
