1.

Да. Тука има, какво да се усети -
не липсват въобще, словесните спагети.
Тук вярата подправка е, която
е сол в стиха, по-ценна и от злато.
За съжаление, звучи познато.

2.

Да продължиш напред, е важно "сестро".

Не съм еснаф - не чакам "ресто".
Така е, верно - позалитвам.
Но не от злоба, те "пощипвам".

Каквото мислиш, си е твое -
защо да чакам извинение?
Бъзикам се, защото то е,
като да влезеш в приключение.

Бъзикай се и ти, щом можеш,
когато искаш в моя блог -
не бой се и да се изложиш,
не ще да бъде чак, до шок!.

Спор с Алидора за поезията 1

И да - така е, пък и не!

Поезията, не е просто дама -
изтънчена и с фино деколте,
изнежена, ефирна и засмяна.

Тя, може да е с хиляди лица.
Тя, може да е толкова вулгарна,
че пасторска ще е речта,
на докер, псуващ бурята във Варна.

Така е, драга Алидора,
защото и живота е такъв -
поезията се твори от хора,
а пък човек е, кой-какъв.

Спор с Алидора по отношение на отношението

Когато е отворена вратата,

покана е, да влезеш - не е взлом.

За приключения жадува ли душата,

не тръгва по пътеката позната,

а лута се, без всякакъв резон.

Еснафът, е търговец и в червата -

тук няма място, даже за сравнение.

Еснафът, би продал си и душата.

Но, аз не спекулирам със словата -

конкретен съм, без всякакво съмнение.

Относно простотията, ще кажа -

аз може да съм груб, но не и прост.

Добре си рекла, но в колажа,

за да не ти прозира камуфлажа,

сложи и хумор – та да вдигнем тост.

Дали съм мъж? Ела, о, “бейби” –

да ти покажа туй-онуй!

Дали си дама? Ооо, милейди! 

Обръщай пипсовете в “Брейди”

и бързо прашките събуй!

За злобата, отново бъркаш.

Какво, като те критикувам?

Ей! Да не почнеш чак да “къркаш”,

че после и на сън ще хъркаш!

Такъв съм си – обичам да умувам!

И според мене най-накрая -

“кое, е грозно и кое, не е”,

е точка в буквата, след запетая,

която сигурен съм, зная,

превръща стиховете ти в клише!

Спор с Алидора относно поезията

Такива, като мене я правят,

не частична и не прозаична.
Такива, като мен, не забравят,
че тя може, да е различна.

Доброто, е стойностна дума.
Но то, е страна на монета.
А другата, грозната "чума" -
по избор използва, поета.

И тъй - ако всички поети,
неспирно летят в небесата
с дръвчета и проче тревички...
Какви са те тук, на земята?