Разгулни души самотни,
порочни сенки на страстта,
поели във нощта дълбока
из бледите следи на светлата луна.
Те търсят пристана на вечната надежда,
където да почиват мълком от света
и непреклонна дързост ги повежда,
ала намират само бряг на пустошта.
Дори без бряг, те пак ще вплитат своите дълги роби,
ще бродят мълком в пясъка застинал, без следи,
те няма да усетят болка, страх или умора,
ни спомена от миналите земни дни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация