Разгулни души
Разгулни души самотни,
порочни сенки на страстта,
поели във нощта дълбока
из бледите следи на светлата луна.
Те търсят пристана на вечната надежда,
където да почиват мълком от света
и непреклонна дързост ги повежда,
ала намират само бряг на пустошта.
Дори без бряг, те пак ще вплитат своите дълги роби,
ще бродят мълком в пясъка застинал, без следи,
те няма да усетят болка, страх или умора,
ни спомена от миналите земни дни.
На оня бряг, разсеял лунната пътека,
единствен бряг, обвит от тишина,
забравили за земните терзания,
те помнят само огъня и любовта.
Нощта прохладна носела утеха,
шумът на клоните говорел за страстта,
за пламенния грях, за слабостта човешка,
да е отдаден - дори и в пустошта.
© Борислав Любенов All rights reserved.
