30.04.2005 г., 17:21

Разходка

1.6K 0 1
Ела със мен.
Хвани ми ти ръката.
Сред горския листак зелен
ще бродим,
дорде ни заболят краката.
И щом видим, че преваля този ден,
а ний оставаме в гората,
не бързай да се пускаш ти от мен,
а потърпи да ти покажа красотата
и тихия омаен плен
от песента на дървесата.

Ръката здраво ми хвани,
за да отидем до реката
и да чуем как шуми
забързана на някъде водата.
Ще ни разкаже тя от где
и накъде я водят коритата
през тези дълги векове
на бродене безспирно по Земята.
А после ако си се уморил,
набързичко ще спретна аз "леглата",
и с тебе двама ще заспим
под балдахина на листата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...