30.04.2005 г., 17:21

Разходка

1.6K 0 1
Ела със мен.
Хвани ми ти ръката.
Сред горския листак зелен
ще бродим,
дорде ни заболят краката.
И щом видим, че преваля този ден,
а ний оставаме в гората,
не бързай да се пускаш ти от мен,
а потърпи да ти покажа красотата
и тихия омаен плен
от песента на дървесата.

Ръката здраво ми хвани,
за да отидем до реката
и да чуем как шуми
забързана на някъде водата.
Ще ни разкаже тя от где
и накъде я водят коритата
през тези дълги векове
на бродене безспирно по Земята.
А после ако си се уморил,
набързичко ще спретна аз "леглата",
и с тебе двама ще заспим
под балдахина на листата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...