Apr 30, 2005, 5:21 PM

Разходка

  Poetry
1.6K 0 1
Ела със мен.
Хвани ми ти ръката.
Сред горския листак зелен
ще бродим,
дорде ни заболят краката.
И щом видим, че преваля този ден,
а ний оставаме в гората,
не бързай да се пускаш ти от мен,
а потърпи да ти покажа красотата
и тихия омаен плен
от песента на дървесата.

Ръката здраво ми хвани,
за да отидем до реката
и да чуем как шуми
забързана на някъде водата.
Ще ни разкаже тя от где
и накъде я водят коритата
през тези дълги векове
на бродене безспирно по Земята.
А после ако си се уморил,
набързичко ще спретна аз "леглата",
и с тебе двама ще заспим
под балдахина на листата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...