30 апр. 2005 г., 17:21

Разходка

1.6K 0 1
Ела със мен.
Хвани ми ти ръката.
Сред горския листак зелен
ще бродим,
дорде ни заболят краката.
И щом видим, че преваля този ден,
а ний оставаме в гората,
не бързай да се пускаш ти от мен,
а потърпи да ти покажа красотата
и тихия омаен плен
от песента на дървесата.

Ръката здраво ми хвани,
за да отидем до реката
и да чуем как шуми
забързана на някъде водата.
Ще ни разкаже тя от где
и накъде я водят коритата
през тези дълги векове
на бродене безспирно по Земята.
А после ако си се уморил,
набързичко ще спретна аз "леглата",
и с тебе двама ще заспим
под балдахина на листата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...