Разходка
Мъглата е лека, тиха, свенлива,
дърветата гали с ледени пръсти,
дъждът се рони по улиците криви,
навън сам се лутам по алеите празни.
Усмивки...
Есенни...
Студено красиви...
В торбичка набирам
за тъжни поеми.
Записвам с перото
на жълто листо,
напред ги изпращам...
Напред към нощта.
На горските нимфи, възпели луната
във песни звънливи, украсили земята.
Сърцето ми танцува, пее самотно
във тъмната вечер на моите чувства.
Теб търси, моя малка принцесо.
Теб търси на пътеката празна.
Теб търси и тихичко стене.
Теб търси и въздиша напразно.
дърветата гали с ледени пръсти,
дъждът се рони по улиците криви,
навън сам се лутам по алеите празни.
Усмивки...
Есенни...
Студено красиви...
В торбичка набирам
за тъжни поеми.
Записвам с перото
на жълто листо,
напред ги изпращам...
Напред към нощта.
На горските нимфи, възпели луната
във песни звънливи, украсили земята.
Сърцето ми танцува, пее самотно
във тъмната вечер на моите чувства.
Теб търси, моя малка принцесо.
Теб търси на пътеката празна.
Теб търси и тихичко стене.
Теб търси и въздиша напразно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Николов Всички права запазени
