20.07.2024 г., 12:10

Разходка

587 4 5

Събирам си живота

в шепи

и мислено вървя назад

комедията свършва

ето, виждам края

а как измина..

това не разбрах

Събирам си живота

в песни

проточени и тъжни-

напев от стар романс

но дойде време

и той да свърши

а как не искам

това го знам!

Събирам си живота

с думи

макар изречени на сън

изгарят ме отвътре цели

и няма сън

няма сън..

Събирам си живота

на трохички

от спомен стар

напразно и случайно

оцелял

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Друмева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за отделеното време и внимание, Латинка Златна ! За мен е чест

  • "Който владее настоящето, владее миналото. Който владее миналото, владее бъдещето."

    Благословена вечер, Соларе (Румяна Друмева)! Бъди здрава!
  • С благост изказвам своето Благо Даря, свидни ми приятели. Благодаря ви
  • Благодаря за подкрепата ти, Стойчо. Ласкаеш ме с присъствието си и милото си стихче! А за поставянето на скромния ми опит в ,,Любими,, с признателност Благодаря
  • А аз си спомням,че когато бях дете
    едно малко момиче любовта ми отне!
    И коскоджа ми ти!А бях още хлапаче,
    страдах нощи и дни!За минало не плача!
    Знам, настоящето е понякога нелесно!
    Но пей във стиховете си живи песни!🙏

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...