Събирам си живота
в шепи
и мислено вървя назад
комедията свършва
ето, виждам края
а как измина..
това не разбрах
Събирам си живота
в песни
проточени и тъжни-
напев от стар романс
но дойде време
и той да свърши
а как не искам
това го знам!
Събирам си живота
с думи
макар изречени на сън
изгарят ме отвътре цели
и няма сън
няма сън..
Събирам си живота
на трохички
от спомен стар
напразно и случайно
оцелял
© Румяна Друмева Всички права запазени