21.06.2007 г., 20:45

Разходка из квартала

647 0 3
Излизам по "болнична пижама"
до автобусната спирка
и виждам улицата - счупена на две
от нечии ранени ходила.
(Едва ли бяха моите.)
И спирката кървеше
от ръждиви погледи
на анемични минувачи.
Видях едно дърво, удавено
в пиянска страст да се люлее,
подпряло се с ръка на втория етаж -
до кръчмата,
а във краката му кръчмарят се опитваше да пусне корени.
А после
автобусът спря неврастенично,
защото може би шофьорът
вече ослепя за хората...

Разхождам се
да се отпусна вечер
и нищо не можа да ми попречи
да се усмихна
и да полетя за малко
из най-познатите пейзажи на квартала,
защото бях по болнична пижама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...