21 jun 2007, 20:45

Разходка из квартала

  Poesía
654 0 3
Излизам по "болнична пижама"
до автобусната спирка
и виждам улицата - счупена на две
от нечии ранени ходила.
(Едва ли бяха моите.)
И спирката кървеше
от ръждиви погледи
на анемични минувачи.
Видях едно дърво, удавено
в пиянска страст да се люлее,
подпряло се с ръка на втория етаж -
до кръчмата,
а във краката му кръчмарят се опитваше да пусне корени.
А после
автобусът спря неврастенично,
защото може би шофьорът
вече ослепя за хората...

Разхождам се
да се отпусна вечер
и нищо не можа да ми попречи
да се усмихна
и да полетя за малко
из най-познатите пейзажи на квартала,
защото бях по болнична пижама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...