Jun 21, 2007, 8:45 PM

Разходка из квартала

  Poetry
651 0 3
Излизам по "болнична пижама"
до автобусната спирка
и виждам улицата - счупена на две
от нечии ранени ходила.
(Едва ли бяха моите.)
И спирката кървеше
от ръждиви погледи
на анемични минувачи.
Видях едно дърво, удавено
в пиянска страст да се люлее,
подпряло се с ръка на втория етаж -
до кръчмата,
а във краката му кръчмарят се опитваше да пусне корени.
А после
автобусът спря неврастенично,
защото може би шофьорът
вече ослепя за хората...

Разхождам се
да се отпусна вечер
и нищо не можа да ми попречи
да се усмихна
и да полетя за малко
из най-познатите пейзажи на квартала,
защото бях по болнична пижама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...