Разходка из квартала
до автобусната спирка
и виждам улицата - счупена на две
от нечии ранени ходила.
(Едва ли бяха моите.)
И спирката кървеше
от ръждиви погледи
на анемични минувачи.
Видях едно дърво, удавено
в пиянска страст да се люлее,
подпряло се с ръка на втория етаж -
до кръчмата,
а във краката му кръчмарят се опитваше да пусне корени.
А после
автобусът спря неврастенично,
защото може би шофьорът
вече ослепя за хората...
Разхождам се
да се отпусна вечер
и нищо не можа да ми попречи
да се усмихна
и да полетя за малко
из най-познатите пейзажи на квартала,
защото бях по болнична пижама.
© Инна All rights reserved.
