Jun 21, 2007, 8:45 PM

Разходка из квартала

  Poetry
650 0 3
Излизам по "болнична пижама"
до автобусната спирка
и виждам улицата - счупена на две
от нечии ранени ходила.
(Едва ли бяха моите.)
И спирката кървеше
от ръждиви погледи
на анемични минувачи.
Видях едно дърво, удавено
в пиянска страст да се люлее,
подпряло се с ръка на втория етаж -
до кръчмата,
а във краката му кръчмарят се опитваше да пусне корени.
А после
автобусът спря неврастенично,
защото може би шофьорът
вече ослепя за хората...

Разхождам се
да се отпусна вечер
и нищо не можа да ми попречи
да се усмихна
и да полетя за малко
из най-познатите пейзажи на квартала,
защото бях по болнична пижама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...