20.02.2008 г., 12:02 ч.

Разходка по брега 

  Поезия
606 0 4
 

Обичам да се разхождам по брега.

В краката ми са свели сенки своите линии.

И страшната прокуда на нощта

ме дебне със своите бездни сини.

 

И вият се самотни стъпки по брега.

Аз чаках те, не помниш ли това?

Как в тихата градинка вечерта

във дланите ми търсеше закрила?

 

Не помниш ли как вълноломът сив

със трясък див разбиваше вълните?

И корабчето с тихи светлини

как щастие ни пръскаше в очите?

 

Обичам да се разхождам по брега.

В краката ми са свели сенки своите линии.

Но как ли е успяла есента

да грабне моята любов завинаги?

 

 

(c) Mobby_Dick

© Владимир Гюров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасен стих!!!
    Много,много ми хареса!Поздрав!
  • "В краката ми са свели сенки СВОИТЕ линии."

    Не разбрах изречението напълно.Иначе като цяло стиха ми харесва.

  • Аплодисменти за силния стих!!!
  • Поздравления!Страхотно е.
Предложения
: ??:??