670301 (Павлина Гатева)
1387 361
21.02.2011 г., 21:12 ч.

Разходка по оживената улица 

  Поезия » Любовна
684 0 11

Почти си представям ръцете ти –
по момчешки топли и силни,
с пръсти леко треперещи,
когато ги слагаш на рамото ми.
“Поне си по-ниска”
(Защо пък “поне”? Не разбирам.)
И изведнъж се смалявам
от твоето лекичко стискане
- като малка хартийка със стихове.
И се усмихвам.

Почти си представям шията ти
как се накланя. (Аз си мисля,
че искаш да ме целунеш, пък то!...)
да ме хванеш някак си
по-близо до себе си,
да не ме изпуснеш.
Да не духне вятърът шала ми.
И се напукват устните ми.

Почти си представям
как вървим посред белия ден
на най-оживената улица
тъй прегърнати.
И започваш да ми разказваш нещо си
за теб и за мен
попрегърбен,
за да не ми натежаваш на рамото.
А аз се отпускам.
(Боже, как добре ме познаваш!)
И те слушам.

 Почти си представям срещата ни.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??