Разходка в Ада
Разходка в Ада
За мен приключи всичко на земята.
Сега ще плащам свойте грехове.
Ако във Ада дават и салата
с ракия, значи там ще съм добре!
Водеха ме Ангели красиви,
херувими с детски личица!
Пееха ми весели, щастливи,
Божий усмихнати деца.
Стигнахме до портата. Пред нея
дявол със костюм на Готие.
Чакахме те. Качвай се в тролея
и ще слезеш там където спре!
Чакаше тролеят пред вратата
пълен с грешни стенещи души.
Значи тук е както на земята,
Няма място. Ще стоя, уви!
Гледах и не вярвах-тук, във Ада
имало тролеи! Може би
няма тук душата ми да страда?
Ще потърся кръчма и жени.
Щом тролеят спря отвън видяхме
сто казана врящи със катран.
Боже мили! Чак сега разбрахме:
тук душите ни ще станат зян!
Толкоз да съм грешен аз не зная.
Е, заглеждах чуждите жени.
Заслужавам ли сега накрая
за това душата да плати?
Всичко що е сторено в живота
на небето Бог ще прецени!
Грешен си-в казана вриш самотен!
Праведен-във Рая ще си ти!
Но и в Рая няма кръчми, зная!
Тук, във Ада сам ще си горя!
И това наистина е краят!
Но поне ракия да дадат!
30.04.2020 г.
18ч.54м.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
