3.01.2018 г., 0:57

Разкажи ми

936 4 1

Разкажи ми, за мен, за нас, за всичко.
Позволи ми да те разбера.
Покажи ми как видя света.
Да те разбера, така, от любопитство.

 

Забрви какво сме преживели,
Приеми че срещаш ме сега 
И не като на стар познат кажи ми
Нека нямам общо, за да разбера.

 

И ти за мен ще бъдеш непозната,
Колкото и невъзможно да звучи.
И ще оставим тихо пред вратата,
Всичко случило се между нас преди.

 

Да се забравим за момент.
Да започнем от начало.
Да се запознаем пак със теб.
Да се влюбя в теб отново.

 

Може би е странно отначало,
Но и някак неизбежно.
Ще се запозная с своята любов.
Не съм забравил колко е приятно.

 

Надявам се и ти не си.
И мисля си че ще се радваш,
Да оставим в миг единствен,
Чувствата така изстинали.

 

И ще гледам само в теб.
Като всеки минал път.
Но този път наистина ще те виждам
И чувствата не ще ме заблуждават.

 

И как ли ще изглеждаш,
Щом си ти и нищо друго?
Споменът се е изгубил сякаш.
Ще се радвам да го върна.

 

Всичко ще се върне отначало.
И ще успеем този път евентуално.
Само в миг ме забрави.
И за да видя как ме виждаш ти.
Историята ни като чужда разкажи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Николаев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хм.... Много хубав, искрен стих. Но... В житейска ситуация... Не прпоръчвам такова начинание. Има неща, които няма как да забравиш. Няма как навън от прага да оставиш и преживееш спомен. Може отново да заболи. Повече от първия път. Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...