3.01.2018 г., 0:57 ч.

Разкажи ми 

  Поезия » Любовна
611 4 1

Разкажи ми, за мен, за нас, за всичко.
Позволи ми да те разбера.
Покажи ми как видя света.
Да те разбера, така, от любопитство.

 

Забрви какво сме преживели,
Приеми че срещаш ме сега 
И не като на стар познат кажи ми
Нека нямам общо, за да разбера.

 

И ти за мен ще бъдеш непозната,
Колкото и невъзможно да звучи.
И ще оставим тихо пред вратата,
Всичко случило се между нас преди.

 

Да се забравим за момент.
Да започнем от начало.
Да се запознаем пак със теб.
Да се влюбя в теб отново.

 

Може би е странно отначало,
Но и някак неизбежно.
Ще се запозная с своята любов.
Не съм забравил колко е приятно.

 

Надявам се и ти не си.
И мисля си че ще се радваш,
Да оставим в миг единствен,
Чувствата така изстинали.

 

И ще гледам само в теб.
Като всеки минал път.
Но този път наистина ще те виждам
И чувствата не ще ме заблуждават.

 

И как ли ще изглеждаш,
Щом си ти и нищо друго?
Споменът се е изгубил сякаш.
Ще се радвам да го върна.

 

Всичко ще се върне отначало.
И ще успеем този път евентуално.
Само в миг ме забрави.
И за да видя как ме виждаш ти.
Историята ни като чужда разкажи.

© Георги Николаев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хм.... Много хубав, искрен стих. Но... В житейска ситуация... Не прпоръчвам такова начинание. Има неща, които няма как да забравиш. Няма как навън от прага да оставиш и преживееш спомен. Може отново да заболи. Повече от първия път. Поздрав!
Предложения
: ??:??