Разкажи ми за снощи

Любими, разкажи ми за снощи!

Беше ли нежен, в обичта разтопен?

Чувстваш ли нейния дъх по челото си още 

и поглеждаш ли в спомена развълнуван, смутен?

Разкажи за очите й и косите не мои, 

за парфюма с аромат на непознати земи, 

на кораби, лутащи се из моретата нови, 

чийто карти небесни от преди помниш ти…

Разкажи! Сподели ми за мига, в който тръпнещ 

си помисли за мен и в избухващ екстаз 

ти реши, че никога вече не ще се обръщаш 

към онзи връх скрит в мъгли, кръстен на нас…

Разкажи ми, разкажи, говори ми…

Аз ще пия от свойта вина 

и пияна, осъзнала, че всичко простимо е, 

за последно, целувайки те, ще махна с ръка…