Разкажи му
Сънувам те.
В прозорец.
Дъх размазан.
Конденз от мисли
и надежди.
Лястовици черни.
Пърхащи копнежи.
Да беше призрак,
щеше да лесно.
Да бе измислен,
щеше да е друго.
Самотата образи
от болката чертае.
Така реален,
толкова недостижим.
Залязваш с изгрева.
И с залеза изгряваш.
Докоснат си.
В нощта.
В съня.
Прозорецът
в дихание е запечатал
твоя лик.
И моя в него.
Догаря свещ.
Конденз от мисли
сътворяват
лястовица бяла.
Лети надежда...
Разкажи му
колко го обичам.
Целуни го с моя дъх.
Копнежен.
Не се стопявай,
лястовице мила.
При мен,
в залеза върни го.
Лети надежда... Разкажи му.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
