Jun 12, 2009, 10:30 AM

Разкажи му 

  Poetry
712 0 19

 

 

Сънувам те.

В прозорец.
Дъх размазан.
Конденз от мисли
и надежди.
Лястовици черни.
Пърхащи копнежи.
Да беше призрак,
щеше да лесно.
Да бе измислен,
щеше да е друго.
Самотата образи
от болката чертае.
Така реален,
толкова недостижим.
Залязваш с изгрева.
И с залеза изгряваш.
Докоснат си.
В нощта.

В съня.
Прозорецът
в дихание е запечатал
твоя лик.

И моя в него.
Догаря свещ.
Конденз от мисли
сътворяват
лястовица бяла.
Лети надежда...
Разкажи му
колко го обичам.
Целуни го с моя дъх.
Копнежен.
Не се стопявай,
лястовице мила.
При мен,
в залеза върни го.

 

Лети надежда... Разкажи му.

 

 

 

© Ол All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??