12 июн. 2009 г., 10:30

Разкажи му 

  Поэзия
681 0 19

 

 

Сънувам те.

В прозорец.
Дъх размазан.
Конденз от мисли
и надежди.
Лястовици черни.
Пърхащи копнежи.
Да беше призрак,
щеше да лесно.
Да бе измислен,
щеше да е друго.
Самотата образи
от болката чертае.
Така реален,
толкова недостижим.
Залязваш с изгрева.
И с залеза изгряваш.
Докоснат си.
В нощта.

В съня.
Прозорецът
в дихание е запечатал
твоя лик.

И моя в него.
Догаря свещ.
Конденз от мисли
сътворяват
лястовица бяла.
Лети надежда...
Разкажи му
колко го обичам.
Целуни го с моя дъх.
Копнежен.
Не се стопявай,
лястовице мила.
При мен,
в залеза върни го.

 

Лети надежда... Разкажи му.

 

 

 

© Ол Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??