Разкажи, нека знае...
Ти помниш ли срещите ни дълги,
как говорехме със часове,
разкажи й, нека знае
как открадна моето сърце...
Как двама с тебе бяхме
по-наивни от деца,
как вгушвах се и сякаш,
за миг въртяхме ний света...
Разкажи й, нека знае
за страстта, извираща от нас,
как с часове мълчахме,
а желанието за секс извираше от нас...
Нека да научи за онез слова,
без страх,
изречени като молитва,
как молехме се да ни има нас...
Разкажи й, разкажи й как
подпалвах огъня във теб,
който тя отдавна бе оставила,
като пътник без билет...
Разкажи й, разкажи за любовта,
която бе захвърлила,
а с наглост тя отне ми я сега...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весинцето без такава Всички права запазени
