Sep 26, 2007, 12:23 PM

Разкажи, нека знае...

  Poetry
1.1K 0 11

Ти помниш ли срещите ни дълги,
как говорехме със часове,
разкажи й, нека знае
как открадна моето сърце...
Как двама с тебе бяхме
по-наивни от деца,
как вгушвах се и сякаш,
за миг въртяхме ний света...
Разкажи й, нека знае
за страстта, извираща от нас,
как с часове мълчахме,
а желанието за секс извираше от нас...
Нека да научи за онез слова,
без страх,
изречени като молитва,
как молехме се да ни има нас...
Разкажи й, разкажи й как
подпалвах огъня във теб,
който тя отдавна бе оставила,
като пътник без билет...
Разкажи й, разкажи за любовта,
която бе захвърлила,
а с наглост тя отне ми я сега...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весинцето без такава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...