Разкаяние
Под погледа на четири липи
се срещнахме със тебе мълчаливо,
избликнаха в очите ни искри,
ръцете ни се сплетоха свенливо.
Обикнахме се в кратък миг, споен
в омаята на пролетно цветче.
Ти беше като слънце в моя ден,
а аз за теб – любимото момче.
Но после не разбрах какво се случи...
Аз станах ледено студен
към милото ми влюбено момиче.
Не беше вече пъстрият ми ден...
Към други небосклони полетях
и после осъзнах, че беше грешка,
че други ласки аз избрах
и затова сега ти искам прошка.
Прости ми за изгубените дни,
че думите ми днес са закъснели!
Отчаяно те моля да простиш
и пак един за друг да сме вселени!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Andon Всички права запазени
