13 мая 2017 г., 10:46

Разкаяние

1.1K 0 8

Под погледа на четири липи

се срещнахме със тебе мълчаливо,

избликнаха в очите ни искри,

ръцете ни се сплетоха свенливо.

 

Обикнахме се в кратък миг, споен

в омаята на пролетно цветче.

Ти беше като слънце в моя ден,

а аз за теб – любимото момче.

 

Но после не разбрах какво се случи...

Аз станах ледено студен

към милото ми влюбено момиче.

Не беше вече пъстрият ми ден...

 

Към други небосклони полетях

и после осъзнах, че беше грешка,

че други ласки аз избрах 

и затова сега ти искам прошка.

 

Прости ми за изгубените дни,

че думите ми днес са закъснели!

Отчаяно те моля да простиш

и пак един за друг да сме вселени!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Andon Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....