Разкаяние
Разкаяние
Дойдох. Не ме очакваше, нали?
Почуках и вратата се отвори
и пред очите ми застана ти.
Погледна ме, ала не проговори.
Бе същата каквато и преди.
Годините не са те променили.
Топлите ти дяволски очи
болката дълбоко бяха скрили.
Ако можеш моля те, прости!
Знам, сгреших! Но много млади бяхме.
Виновен съм за твоите сълзи!
Виновен съм, че с теб не се разбрахме!
Тръгнах си защото любовта
не я потърсих там където беше.
Потърсих я във другата жена
и зная колко много те болеше!
За това съм тук, да ми простиш!
Нека миналото да забравим!
Кажи ми нещо ти! Защо мълчиш?
На непознати ли ще се направим?
Не може да се върне нищо, знам!
Като вятър младостта отмина.
Толкова години все съм сам
без любов, защото тя замина
в онзи миг във който тръгнах аз.
В онзи миг когато си отидох.
Мислех-свършено е между нас.
Сълзите във очите ти не виждах.
Сега съм тук и моля те, прости!
Разбрах, че любовта е там където
те чакат топли, дяволски очи,
и на където тегли те сърцето!
19.10.2018г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
