Разкаяние(На моите първи приятели)
Не ме забравяйте, когато си отида,
едничко цвете да разцъфне в моя ден.
И да остана истинна в очите ви -
когато плачете, да плачете за МЕН.
Не ме упреквайте в излишни сантименти,
не ви говоря за сълзи и за сърца.
Самата аз бях всичките моменти
на трепналите ваши сетива,
самата аз бях всичките инстинкти,
събудени искри във вашта плът...
И как така от вас да си отида,
щом влязла бях в житейския ви път.
Не ме съдете, искам само прошка.
Без упреци, без ярост, без сълзи.
Едничка ми остава само болката,
че толкоз много още ви боли.
едничко цвете да разцъфне в моя ден.
И да остана истинна в очите ви -
когато плачете, да плачете за МЕН.
Не ме упреквайте в излишни сантименти,
не ви говоря за сълзи и за сърца.
Самата аз бях всичките моменти
на трепналите ваши сетива,
самата аз бях всичките инстинкти,
събудени искри във вашта плът...
И как така от вас да си отида,
щом влязла бях в житейския ви път.
Не ме съдете, искам само прошка.
Без упреци, без ярост, без сълзи.
Едничка ми остава само болката,
че толкоз много още ви боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Славкова Всички права запазени
