rummis (Румяна Славкова)
113 102
23.09.2006 г., 20:14 ч.

Разкаяние(На моите първи приятели) 

  Поезия
724 0 6
Не ме забравяйте, когато си отида,
едничко цвете да разцъфне в моя ден.
И да остана истинна в очите ви -
когато плачете, да плачете за МЕН.

Не ме упреквайте в излишни сантименти,
не ви говоря за сълзи и за сърца.
Самата аз бях всичките моменти
на трепналите ваши сетива,

самата аз бях всичките инстинкти,
събудени искри във вашта плът...
И как така от вас да си отида,
щом влязла бях в житейския ви път.

Не ме съдете, искам само прошка.
Без упреци, без ярост, без сълзи.
Едничка ми остава само болката,
че толкоз много още ви боли.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??