Разкаяние(На моите първи приятели)
Не ме забравяйте, когато си отида,
едничко цвете да разцъфне в моя ден.
И да остана истинна в очите ви -
когато плачете, да плачете за МЕН.
Не ме упреквайте в излишни сантименти,
не ви говоря за сълзи и за сърца.
Самата аз бях всичките моменти
на трепналите ваши сетива,
самата аз бях всичките инстинкти,
събудени искри във вашта плът...
И как така от вас да си отида,
щом влязла бях в житейския ви път.
Не ме съдете, искам само прошка.
Без упреци, без ярост, без сълзи.
Едничка ми остава само болката,
че толкоз много още ви боли.
едничко цвете да разцъфне в моя ден.
И да остана истинна в очите ви -
когато плачете, да плачете за МЕН.
Не ме упреквайте в излишни сантименти,
не ви говоря за сълзи и за сърца.
Самата аз бях всичките моменти
на трепналите ваши сетива,
самата аз бях всичките инстинкти,
събудени искри във вашта плът...
И как така от вас да си отида,
щом влязла бях в житейския ви път.
Не ме съдете, искам само прошка.
Без упреци, без ярост, без сълзи.
Едничка ми остава само болката,
че толкоз много още ви боли.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румяна Славкова Todos los derechos reservados
