Разказ за бъдещето
Отново аз ще съм сама.
Отново ще живея в мрака.
И никога не ще погледна аз
отново във очите ти коварни.
Че този поглед ме сразява
и падам мъртва на мига.
И пак ще гледам даже и звездите тъжно.
Ще чакам да настъпи пак деня.
Не искам да те срещна вече.
Не искам с тебе да съм пак.
Ще чакам аз да видя падаща звезда,
за да стане пак сърцето ми щастливо
и някой друг, не ти, ще бъде тук до мен.
И може да не съм перфектна,
може да не съм добра,
повярвай, зная само -
няма да съм винаги сама!
ζ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаела Димитрова Всички права запазени
