Отново аз ще съм сама.
Отново ще живея в мрака.
И никога не ще погледна аз
отново във очите ти коварни.
Че този поглед ме сразява
и падам мъртва на мига.
И пак ще гледам даже и звездите тъжно.
Ще чакам да настъпи пак деня.
Не искам да те срещна вече.
Не искам с тебе да съм пак.
Ще чакам аз да видя падаща звезда,
за да стане пак сърцето ми щастливо ...