Разказ за Жената на Поета
РАЗКАЗ ЗА ЖЕНАТА НА ПОЕТА
... додето нощем лампата им свети
и топлата лулица им дими,
Жените на големите Поети
дали навиват лозови сарми?
Дали редят салатката с картофи?
Забъркват ли им мляко с нишесте?
Или четат безсмъртните им строфи,
тъй както първолак буквар чете.
Невидими, смалени – и прекрасни! –
преглътнали безлюдни тишини,
раздрани между гласни и съгласни,
това са те! – великите Жени.
Покрай поета стъпват те на пръсти.
А той на самотите е жених.
И всякоя – дори насън! – се кръсти,
дано най-сетне свърши този стих!
Тя му е първа рима във куплета.
Тя оседлава звездния му кон...
Това е Тя! – Жената на поета.
Да сторим чист – в нозете ѝ, поклон!
23 декемврий 2022 г.
гр. Варна, 9, 00 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
