23.12.2022 г., 16:29 ч.

Разказ за Жената на Поета 

  Поезия
352 3 3

РАЗКАЗ ЗА ЖЕНАТА НА ПОЕТА

 

... додето нощем лампата им свети
и топлата лулица им дими,
Жените на големите Поети
дали навиват лозови сарми?

 

Дали редят салатката с картофи?
Забъркват ли им мляко с нишесте?
Или четат безсмъртните им строфи,
тъй както първолак буквар чете.
 
Невидими, смалени – и прекрасни! –
преглътнали безлюдни тишини,
раздрани между гласни и съгласни,  
това са те! – великите Жени.

 

Покрай поета стъпват те на пръсти.
А той на самотите е жених.
И всякоя – дори насън! – се кръсти,
дано най-сетне свърши този стих!

 

Тя му е първа рима във куплета.
Тя оседлава звездния му кон...
Това е Тя! – Жената на поета.
Да сторим чист – в нозете ѝ, поклон!

 

23 декемврий 2022 г.
гр. Варна, 9, 00 ч.

 

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??