Разказа ми луната

Тази нощ запалих всички светлини,

а луната мила нежно ми шепти

приказка за стари, стари времена,

за любов и ревност и за зла съдба.

За девойка мила като нежен цвят,

със коси от свила, златни, с аромат,

със очи небесни, сини светлини,

със трапчинки, украсили две страни.

Тя обичала безумно момък млад,

най-красив бил той във родния ѝ град.

Но за жалост страшна или за беда

друг един харесал милата мома.

В ден ужасен при високата скала,

тези двама сбили се за любовта.

Неусетно паднали във пропастта

и загубили живота, младостта.

А девойката красива заболяла,

при скалата всеки ден сама стояла.

Месечината момата съжалила

и превърнала я във звезда красива.

                               Мария Мустакерска