14 дек. 2021 г., 17:41

Разказа ми луната

629 0 0

   

     Разказа ми луната

 

Тази нощ запалих всички светлини,

а луната мила нежно ми шепти

приказка за стари, стари времена,

за любов и ревност и за зла съдба.

 

За девойка мила като нежен цвят,

със коси от свила, златни, с аромат,

със очи небесни, сини светлини,

със трапчинки, украсили две страни.

 

Тя обичала безумно момък млад,

най-красив бил той във родния ѝ град.

Но за жалост страшна или за беда

друг един харесал милата мома.

 

В ден ужасен при високата скала,

тези двама сбили се за любовта.

Неусетно паднали във пропастта

и загубили живота, младостта.

 

А девойката красива заболяла,

при скалата всеки ден сама стояла.

Месечината момата съжалила

и превърнала я във звезда красива.

 

                               Мария Мустакерска

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...