17.03.2008 г., 19:33

Разказвала ли съм ти приказка за любовта?

1.1K 0 8

РАЗКАЗВАЛА ЛИ СЪМ ТИ ПРИКАЗКА

ЗА ЛЮБОВТА?

 

 

 

Нека поговорим за... любов,

за онази - истинската, вечната, искрящата.

Затопляща сърцето като благослов.

Духовна ласка в миг от вечността блестяща.

 

Разказвала ли съм ти приказка за любовта?

С коси, развени от крила на вятъра.

Блеснали като златистите жита,

залюлени, пеещи, блестящи ангели.

 

Разказвала ли съм ти приказка за любовта?

С очи блестящи като сини водопади.

Цялата огромна океанска синева,

събрана в две зеници - искрени и вярни.

 

Разказвала ли съм ти за едно сърце?

 Любящо, истинско - от злато самородно.

Събрало обич, носеща те на криле.

За теб - завинаги, и искрено, и непреходно.

 

Разказвала ли съм ти приказка за любовта?

Ето, вече има кой да я разкаже!

Само дето аз разказвам я сама,

а на мене няма кой да я покаже...

 

15.03.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мириам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви Поздрави и на Вас!
  • Поздрави за стиха!!! Вярвай и ще ти я покажат тази приказка!
  • Страхотно!
    Дано да има кой да ти я разкаже...
    Поздравявам те за хубавия стих!
  • Радвам се, че ти хареса Еми Но не винаги приказките имат хубав край, за съжаление...
  • невероятно приказка!Но края малко ме натъжи...иначе много ми хареса!
    Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....