30.03.2008 г., 20:23 ч.

Различен  

  Поезия » Друга
879 0 1
Светли са винаги моите тунели.
Ярко синьо е небето ми, дори дъждовно,
а дъждът ми е от радостни сълзи.
Нощ нямам, слънцето у мен изгрява, но твоето у теб залязва.
И нямам твоите тревоги.
Не познавам сълзите, които ти пророни.
Но в моя свят, аз тебе не познавам..
Къде си и защо се губиш?
Усмивка за теб аз мога да нося в ръка
и твоята ще прося.
Светлината ще намериш в моите очи,
сърцето ти, потънало в лед, ще се разтопи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хорабъл Всички права запазени

Предложения
: ??:??