Различен
Ярко синьо е небето ми, дори дъждовно,
а дъждът ми е от радостни сълзи.
Нощ нямам, слънцето у мен изгрява, но твоето у теб залязва.
И нямам твоите тревоги.
Не познавам сълзите, които ти пророни.
Но в моя свят, аз тебе не познавам..
Къде си и защо се губиш?
Усмивка за теб аз мога да нося в ръка
и твоята ще прося.
Светлината ще намериш в моите очи,
сърцето ти, потънало в лед, ще се разтопи.
Аз нося в своите коси
моментите ти, превърнати в несбъднати, забравени мечти.
Замята под краката ми е твоята съдба...
Осъзнал си вече, това дори за мене е игра.
Не можеш да ме намериш, в никой от всички тези моменти, в които съм,
на всички тези места, които обитавам.
Затвори очи,
хвани ръката ми...
Поне веднъж погледни през очите ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хорабъл Всички права запазени