Светли са винаги моите тунели.
Ярко синьо е небето ми, дори дъждовно,
а дъждът ми е от радостни сълзи.
Нощ нямам, слънцето у мен изгрява, но твоето у теб залязва.
И нямам твоите тревоги.
Не познавам сълзите, които ти пророни.
Но в моя свят, аз тебе не познавам..
Къде си и защо се губиш?
Усмивка за теб аз мога да нося в ръка
и твоята ще прося.
Светлината ще намериш в моите очи,
сърцето ти, потънало в лед, ще се разтопи.
Аз нося в своите коси
моментите ти, превърнати в несбъднати, забравени мечти.
Замята под краката ми е твоята съдба...
Осъзнал си вече, това дори за мене е игра.
Не можеш да ме намериш, в никой от всички тези моменти, в които съм,
на всички тези места, които обитавам.
Затвори очи,
хвани ръката ми...
Поне веднъж погледни през очите ми.