3.01.2006 г., 16:05

Различна

1.7K 0 2
Различна

Щастие и обич искам да ти дам, но ти от мене бягаш.
Нея гониш, сълзи рониш, а на мене по-прилягаш.

Била като от приказка – красива, нежна, мила.
Нуждаела се тя от твоята закрила.

Гледаш я като икона, цветя, подаръци и носиш.
Тя е поредната кокона, ти любовта и просиш.

Скъпоценен бисер, сияеща звезда, жена различна.
Но не видя ли, мили, че към теб е безразлична?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...