3 янв. 2006 г., 16:05

Различна

1.7K 0 2
Различна

Щастие и обич искам да ти дам, но ти от мене бягаш.
Нея гониш, сълзи рониш, а на мене по-прилягаш.

Била като от приказка – красива, нежна, мила.
Нуждаела се тя от твоята закрила.

Гледаш я като икона, цветя, подаръци и носиш.
Тя е поредната кокона, ти любовта и просиш.

Скъпоценен бисер, сияеща звезда, жена различна.
Но не видя ли, мили, че към теб е безразлична?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...