Jan 3, 2006, 4:05 PM

Различна

  Poetry
1.7K 0 2
Различна

Щастие и обич искам да ти дам, но ти от мене бягаш.
Нея гониш, сълзи рониш, а на мене по-прилягаш.

Била като от приказка – красива, нежна, мила.
Нуждаела се тя от твоята закрила.

Гледаш я като икона, цветя, подаръци и носиш.
Тя е поредната кокона, ти любовта и просиш.

Скъпоценен бисер, сияеща звезда, жена различна.
Но не видя ли, мили, че към теб е безразлична?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...