Различна... (2006)
Мислите - много. А листът е празен.
Химикалката - мръсна. Сама. Апатична.
Как изведнъж така се оказах
толкова чужда, далечна, различна?
Познатата стая. Познатото име.
А думите бягат. Палитрата - сива.
Здравей! Как се казваш? Забравих, кажи ми!
Многолик и безименен. Това ти отива.
Рисувах те в толкова много нюанси.
Придавах ти форми, затварях те в смисли.
Сега си свободен от мен. Сега ТАМ си-
само това ТАМ така не успях да измисля.
Обичах, презирах, зачерквах, изтривах.
Градях и събарях. В ледник те скрих.
Във синия студ със тебе изстивах.
Не можех да дишам. Леда разтопих.
Ти беше свободен... При мене остана...
Премръзнал, уплашен, скован от почуда...
Една нощ напи се и кротко пристана
на моята обич объркана, луда.
Олтарът-лавина във църква-вулкан.
От мълнии беше леглото ни брачно.
Ти легна до мен - неразбрал, неразбран.
Отчаян заплака. Усмихнах се мрачно.
Небето избухна. Изсипа се град.
Изпитах омраза, по-черна от Ада.
Съпругът-любовник, любовникът-брат
си отиде, убит от съпругата млада.
Във някой живот, след хиляда години
отново те срещнах. Едва те познах.
Прошепнах: "Любими, прости, погледни ме,
през Животите скитам, пропита със грях.
Кажи, че забравил си. Мина толкова време.
Вселени преминах със тежкия кръст
на обич себична, която отне ми
най-скъпото - тебе. Аз съм сянка от пръст."
А ти ме погледна. Усмихна се мрачно.
Докосна сърцето, в което ножа забих.
А после отмина. Та аз бях прозрачна!
Убивайки тебе, същността си убих.
Мислите - много. Пространството - празно.
Аз във безвремие. Сама. Апатична.
Ето как тъй сега се оказах
безлична обвивка на личност РАЗЛИЧНА.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Симеонова Всички права запазени
