nature_of_freak (Александра Симеонова)
24 5
12.09.2009 г., 21:11 ч.

Различна... (2006) 

  Поезия » Любовна
746 0 7

 

Мислите - много. А листът е празен.

Химикалката - мръсна. Сама. Апатична.

Как изведнъж така се оказах

толкова чужда, далечна, различна?

 

Познатата стая. Познатото име.

А думите бягат. Палитрата - сива.

Здравей! Как се казваш? Забравих, кажи ми!

Многолик и безименен. Това ти отива.

 

Рисувах те в толкова много нюанси.

Придавах ти форми, затварях те в смисли.

Сега си свободен от мен. Сега ТАМ си-

само това ТАМ така не успях да измисля.

 

Обичах, презирах, зачерквах, изтривах.

Градях и събарях. В ледник те скрих.

Във синия студ със тебе изстивах.

Не можех да дишам. Леда разтопих.

 

Ти беше свободен... При мене остана...

Премръзнал, уплашен, скован от почуда...

Една нощ напи се и кротко пристана

на моята обич объркана, луда.

 

Олтарът-лавина във църква-вулкан.

От мълнии беше леглото ни брачно.

Ти легна до мен - неразбрал, неразбран.

Отчаян заплака. Усмихнах се мрачно.

 

Небето избухна. Изсипа се град.

Изпитах омраза, по-черна от Ада.

Съпругът-любовник, любовникът-брат

си отиде, убит от съпругата млада.

 

Във някой живот, след хиляда години

отново те срещнах. Едва те познах.

Прошепнах: "Любими, прости, погледни ме,

през Животите скитам, пропита със грях.

 

Кажи, че забравил си. Мина толкова време.

Вселени преминах със тежкия кръст

на обич себична, която отне ми

най-скъпото - тебе. Аз съм сянка от пръст."

 

А ти ме погледна. Усмихна се мрачно.

Докосна сърцето, в което ножа забих.

А после отмина. Та аз бях прозрачна!

Убивайки тебе, същността си убих.

 

Мислите - много. Пространството - празно.

Аз във безвремие. Сама. Апатична.

Ето как тъй сега се оказах

безлична обвивка на личност РАЗЛИЧНА.

 

 

 

 

 

 

© Александра Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??