Различна... (2006)
Мислите - много. А листът е празен.
Химикалката - мръсна. Сама. Апатична.
Как изведнъж така се оказах
толкова чужда, далечна, различна?
Познатата стая. Познатото име.
А думите бягат. Палитрата - сива.
Здравей! Как се казваш? Забравих, кажи ми!
Многолик и безименен. Това ти отива.
Рисувах те в толкова много нюанси.
Придавах ти форми, затварях те в смисли.
Сега си свободен от мен. Сега ТАМ си-
само това ТАМ така не успях да измисля.
Обичах, презирах, зачерквах, изтривах.
Градях и събарях. В ледник те скрих.
Във синия студ със тебе изстивах.
Не можех да дишам. Леда разтопих.
Ти беше свободен... При мене остана...
Премръзнал, уплашен, скован от почуда...
Една нощ напи се и кротко пристана
на моята обич объркана, луда.
Олтарът-лавина във църква-вулкан.
От мълнии беше леглото ни брачно.
Ти легна до мен - неразбрал, неразбран.
Отчаян заплака. Усмихнах се мрачно.
Небето избухна. Изсипа се град.
Изпитах омраза, по-черна от Ада.
Съпругът-любовник, любовникът-брат
си отиде, убит от съпругата млада.
Във някой живот, след хиляда години
отново те срещнах. Едва те познах.
Прошепнах: "Любими, прости, погледни ме,
през Животите скитам, пропита със грях.
Кажи, че забравил си. Мина толкова време.
Вселени преминах със тежкия кръст
на обич себична, която отне ми
най-скъпото - тебе. Аз съм сянка от пръст."
А ти ме погледна. Усмихна се мрачно.
Докосна сърцето, в което ножа забих.
А после отмина. Та аз бях прозрачна!
Убивайки тебе, същността си убих.
Мислите - много. Пространството - празно.
Аз във безвремие. Сама. Апатична.
Ето как тъй сега се оказах
безлична обвивка на личност РАЗЛИЧНА.
© Александра Симеонова All rights reserved.
